четвъртък, 16 май 2013 г.

Дъждовни капки


Преди малко излязох на терасата.Огледах се в здрачината.Зарадвах се на клоните на черешата току надничащи над парапета със прясно зелените си листа и неузрелите още череши.Зарадвах се на другите дръвчета наоколо.Отново.Изобщо,харесва ми да съм на ниските етажи и дръвчетата да са наоколо.Като не е къща с двор и на това се радва човек,нали.И тогава ги чух.Плахи и кротки,ненатрапчиви и свенливи.Дъждовните капки.Облачното небе не предполага буря,даже и дъждът не е сигурен.Но капките ми казаха: "Здравей!"И тогава се замислих,че почти не ги чувам.Започнах да си изброявам наум всички останали шумове-гласове на преминаващите хора,звън на мобилни телефони,двигателите на колите,някакви други постоянно бучащи машини,далечен звън на трамвай,някаква мелодия,и бормашина се обади от някъде,някакво чукане,звук от телевизор и още неща,сливащи се в един общ фон,доста по-силен от нежния шепот на капките по листата.Давате ли си сметка,че не чуваме капките?Не чуваме естествените звуци.Заглушаваме се един друг,задушаваме се един друг.А искаме да сме нормални.Какво да ви кажа-слушайте капките,слушайте птиците,слушайте цветята.Мислите,че не е възможно да чуеш цвете ли?А пробвахте ли?
        Като малък обичах да свиря с тревичка между двата палеца,да духам парашутчетата на глухарчетата,да вдишвам аромата на цветя и цъфнали дръвчета,буквално забивайки нос в тях.И сега обичам.И все не ми стига.Все ми се струва,че дръвчетата много бързо прецъфтяват,глухарчетата са толкова мимолетни,а тревичките понякога пожълтяват от сушата още в началото на лятото.
        Малко ме натъжава целия този шум,който заглушава кроткия шепот на листата.А те сигурно ни говорят.Сигурно ни разказват приказки.Или пък своите истории и преживелици.А дали и листата не са тъжни понякога,затова че не ги чуваме?Едва ли,защото вярват,че все някой,някъде ще ги чуе.И ще разкаже на другите за тях.А някой друг на други ще нашепне и така.
       Може би си мислите,че започвам да фантазирам?
       Знаете ли,днес вървях по улицата и слушах нервните клаксони,грубите думи,които си подхвърляха хората,влязох в магазин,в ушите ми отекнаха грозните мръсни думи от устата на  едни 12-13 годишни момчетии,докато чакаха на касата,пред входа на блока се натъкнах на счупеното стъкло на входната врата,незнайно от кого,прибрах се и мимоходом включих телевизора и се натресох на един с физиономия на пехливанин,който ми се караше,така че избягах ужасен..Може и още,но има ли смисъл?
      Слушайте капките.Ако те ви подтикнат да фантазирате поне за малко като мен,ако има с кого да споделите тези фантазии и той ви разбере,значи не всичко е изгубено.Значи все пак има смисъл да търсим красивото около нас в най-обикновените неща.
       И накрая: ако стигнахте дотук,значи сме от една порода.
       Нека да послушаме заедно едва доловимия шум
на плахите дъждовни капки върху нежните листа на дърветата около нас.
      Приятна вечер!
                                        shining

събота, 23 март 2013 г.

Вода

     Когато преди малко повече от година създадох блог на едно друго място,
имах усещането, че имам какво да кажа на хората, желаех да споделям нещата,
които ме вълнуват със сродни души, нуждаех се като че ли от хора, които да ме
разберат, от нови приятели.
Сега, струва ми се, изпитвам пак същото, така че защо да не опитам и тук.

     Всъщност за начало ще публикувам някои от нещата, които вече съм показвал,
като стремежът ми ще е това да са лично мои снимки или истории, свързани
по някакъв начин с мен, а също така и да носят позитивен заряд. И без това
достатъчно се пренапрягаме от какво ли не, нека тук да бъде едно уютно местенце,
където можеш да позабравиш за малко проблемите си.

     Бих искал да кажа едно приятелско "Здравейте и добре дошли в моя блог!".
За мен ще е истинско удоволствие да си общувам с всички вас,
които сте настроени доброжелателно и приятелски към моите откровения.


* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *


Това е един разказ за света около нас,
такъв какъвто го виждаме с очите си.
Едно общуване без думи с водата, слънцето,
камъните, светлината, скалите, отраженията.
Мълчаливия и съзерцателен свят на Майката - природа.

Преди да ви оставя насаме със снимките,
нека да ви кажа само, че всичкото това,
което ще видите, се случваше на около
сто метра по протежението на една
планинска рекичка в Троянския балкан.
Всяко водопадче, всяко поточе бълбукаше
по свой уникален начин в планинската тишина.
Тези звуци не могат да се опишат или пресъздадат,
те трябва да се изживеят.
Хармонията беше толкова съвършена,
че ми се искаше да застина на едно място и да се слея
с цялата тази прелест и да се чувствам като част от
всичкото това вълшебство, което витаеше около мен.

Когато си мисля за водата, си мисля за живота.
Но и за вечността. Толкова книги са написани,
толкова истини са казани, толкова открития
са направени за водата. Има ли смисъл от излишни думи.
Вглеждайки се в снимките, може би ще откриете и някое послание
лично за себе си. Посланията на Твореца.
Нека сетивата ви да възприемат поне една малка частица
от моето преживяване, а звуците да се родят
във вашето собствено въображение.
Бъдете щастливи!




shining










































 
 Снимките са направени на 31.08.2012г.