Дъждовни капки

Преди малко излязох на терасата.Огледах се в здрачината.Зарадвах се на клоните на черешата току надничащи над парапета със прясно зелените си листа и неузрелите още череши.Зарадвах се на другите дръвчета наоколо.Отново.Изобщо,харесва ми да съм на ниските етажи и дръвчетата да са наоколо.Като не е къща с двор и на това се радва човек,нали.И тогава ги чух.Плахи и кротки,ненатрапчиви и свенливи.Дъждовните капки.Облачното небе не предполага буря,даже и дъждът не е сигурен.Но капките ми казаха: "Здравей!"И тогава се замислих,че почти не ги чувам.Започнах да си изброявам наум всички останали шумове-гласове на преминаващите хора,звън на мобилни телефони,двигателите на колите,някакви други постоянно бучащи машини,далечен звън на трамвай,някаква мелодия,и бормашина се обади от някъде,някакво чукане,звук от телевизор и още неща,сливащи се в един общ фон,доста по-силен от нежния шепот на капките по листата.Давате ли си сметка,че не чуваме капките?Не чуваме естествените звуци.Заглушаваме се един друг,задушаваме се един друг.А искаме да сме нормални.Какво да ви кажа-слушайте капките,слушайте птиците,слушайте цветята.Мислите,че не е възможно да чуеш цвете ли?А пробвахте ли?
        Като малък обичах да свиря с тревичка между двата палеца,да духам парашутчетата на глухарчетата,да вдишвам аромата на цветя и цъфнали дръвчета,буквално забивайки нос в тях.И сега обичам.И все не ми стига.Все ми се струва,че дръвчетата много бързо прецъфтяват,глухарчетата са толкова мимолетни,а тревичките понякога пожълтяват от сушата още в началото на лятото.
        Малко ме натъжава целия този шум,който заглушава кроткия шепот на листата.А те сигурно ни говорят.Сигурно ни разказват приказки.Или пък своите истории и преживелици.А дали и листата не са тъжни понякога,затова че не ги чуваме?Едва ли,защото вярват,че все някой,някъде ще ги чуе.И ще разкаже на другите за тях.А някой друг на други ще нашепне и така.
       Може би си мислите,че започвам да фантазирам?
       Знаете ли,днес вървях по улицата и слушах нервните клаксони,грубите думи,които си подхвърляха хората,влязох в магазин,в ушите ми отекнаха грозните мръсни думи от устата на  едни 12-13 годишни момчетии,докато чакаха на касата,пред входа на блока се натъкнах на счупеното стъкло на входната врата,незнайно от кого,прибрах се и мимоходом включих телевизора и се натресох на един с физиономия на пехливанин,който ми се караше,така че избягах ужасен..Може и още,но има ли смисъл?
      Слушайте капките.Ако те ви подтикнат да фантазирате поне за малко като мен,ако има с кого да споделите тези фантазии и той ви разбере,значи не всичко е изгубено.Значи все пак има смисъл да търсим красивото около нас в най-обикновените неща.
       И накрая: ако стигнахте дотук,значи сме от една порода.
       Нека да послушаме заедно едва доловимия шум
на плахите дъждовни капки върху нежните листа на дърветата около нас.
      Приятна вечер!
                                        shining